събота, юли 31, 2010

Ние, Българите !!!

Древните българи са били патриарси на човечеството и носители на древни сили и велик дух, без който Европа нямаше да е това което е.
Да, имаме велика история, а днес?

Ако в ЕС великото се измерва с дрънченето на парите, то България е държава на великия дух. Както казва Бай Ганьо „Европейци сме, но не чак до там”. Историята е традиция, ние живеем в настоящето, а възможността да забогатеем е в бъдещето. Дали ще успеем ?

Ами втори сме по интелигентност в света, а е доказано, че тя колерира с брутния вътрешен продукт. Поне това е така в западните държави. Джефри Сакс казва за нас „Никъде другаде не съм виждал толкова много интелект и толкова много бедност на едно място”. А като сме толкова умни защо не сме богати?

Вероятно заради Великите сили! Известно е, че един инвеститор при равни икономически условия ще гледа съвместимостта на социалните ценности на дадения човешки фактор, а нашите хич не съвпадат с англосаксонските. Ако перифразираме Хофстеде, че хората са хардуер, а културата и възпитанието - софтуер следва, че на нас българите софтуера ни е обременен с мъдрости от миналото. Бъгнал се е някъде по пътя на 13 вековната ни история.

Българите дълго са били селска нация, през 5 вековното робство техния кръгозор е стигал до края на семейството или нивата. Малкия свят ражда и малки идеи. Селякът яде и пие с широко безгрижно сърце, защото е близо до земята и си има всичко от което се нуждае.

През възраждането кръгозорът се е увеличавал и започнали да искат свободата, но някак тъй, без да стане зян сламата или добитъкът и без кръв ако може. И така вместо да предизвикаме уважението на света като борци, ние предизвикахме съжалението му като жертви.

След освобождението се е наложило да се борим не само с освободителя, а и с нашата си буржоазия. По-силния граби земята на другия защото мисли, че света ще продължи да живее, както са живели и техните отци. България става страна на дребния шмекер, а безличието национален стил.

През комунизма една от фундаменталните черти на икономическата ни култура е натуралното самозадоволяване. Това е културата на буркана, период на парадоксални успехи:
първи парадокс - всички са заети, но никой не работи;
втори парадокс - никой не работи, но плановете се изпълняват;
трети парадокс - плановете са изпълнени, а магазините празни;
четвърти парадокс - магазините празни, а хладилниците пълни;
пети парадокс - хората живеят добре, а на саме говорят против властта;
шести парадокс - уж говорят, а на избори гласуват - 99% За.

Ние, Българите сме уникален прецедент в историята на света. Успяхме да направим буржоазна революция без буржоазия, пролетарска революция без пролетариат и пазарна икономика без средна класа. Смяната на политическата система не оправи нещата, както си мислихме, понеже обичаме сигурността се опитахме да направим социална държава по немски модел, а не си дадохме сметка, че за това са необходими години еволюционно развитие. Не създадохме нова култура, а модифицирахме старата - на оцеляване в робство. Вече бяхме свободни, но не и освободени. Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода!!!

Ние, българите, непрекъснато се люшкаме между две крайности. От една страна подценяваме себе си, а от друга компенсираме ниската си самооценка с приписване на свръх качества, велики открития и история. Сами си разказваме за българите в казана на ада.

Един Българин струва повече от трима японци, но трима Българи и колкото един японец не струват. Един французин е само един французин, един немец също си е само един немец, но един Българин е индивид, сила, цяла вселена. Трима французи – нация, трима немци –армия, трима българи най-много да направят 4 партии.

Ние, българите, имаме външна локализация на контрола като възглед за света. Вярваме, че причина за сегашното ни състояние е късмета и висшите сили, които не са под наш контрол за разлика от англосаксонците, който са с вътрешна локализация и вярват, че всичко зависи от тях и те променят света.

Ние, българите, мислим, че сме индивидуалисти, а сме просто селски хитреци. Ако има индивидуалисти защо нямаме личности и лидери?

Защото всеки иска да се скрие в обществото и да не носи отговорност, защото ни е страх от провал и не обичаме риска. Още от робството поради ограничените ресурси обществото ни е налагало конформизъм, лоялност в зависимост от възрастта и йерархията. Ние гледаме с подозрение и вярваме, че материалните блага са ограничени, слушаме възрастните, опитваме се да надхитрим системата. Не вярваме в принципите, а вярваме в надлъгването с тях. Българинът се възприема като човек, който не се управлява от ценности, обратно той управлява ценностите. Дори има нетърпимост към хора, който са дръзнали да се отличат с нещо.” Преклонена главица сабя не я сече”.

Ние, българите, имаме една основната цел – да оцелеем. Затова не обичаме самоизразяването и имаме краткосрочна ориентация за разлика от източните култури. Мислим, че единствения начин да спечелим е ако другия загуби. Предпочитаме да вземем от другите най-често чрез държавата и затова всички искаме държавна работа. Нямаме пазарно мислене и не обичаме да рискуваме. Основна ценност ни е сигурността.

Ние, българите, имаме потребност от „силна рака”, защото в България има голямо властово разстояние за което се изисква послушание и подчинение. Българинът изпитва респект от човек намиращ се по-високо в йерархията и с лекота прехвърля отговорността максимално нагоре, но в душата си мразим хората с власт. Робуваме на авторитета, а тайничко се мислим за по-горе от тях. Обичаме да даваме акъл и да командваме, особено на маса. Подчиняваме се външно и се съобразяваме със силния, а вътрешно имаме своя преценка за властта, свой бунт, дори ненавист. Едно говорим, друго мислим и трето вършим.

Ние, българите, се страхуваме от бъдещето, а предпочитаме да поддържаме статуквото или да избягаме в миналото. Поради това сме с високо равнище на тревожност, затова избягваме конфликтите. Не владеем културата на състезанието и диалога, а ни е присъща културата на противопоставянето. Когато не постижението, а старанието е ценност- за да сме по сигурни са необходими много закони и правила - за всичко. Да ни защитават от по-силния, но ако може ние да не ги спазваме. Няма друг народ, който да кове толкова много закони и толкова малко да ги спазва.

Ние, българите, сме състрадателни, но не обичаме различните. Затова имаме ниска толерантност към успеха на съседа. „Не сакъм да съм добре, а на Вуте да му е зле”. Ако имаме нещо ценно го крием, за да не ни го вземат. Не говорим за успехите си, за да не си навлечем завистта на другия.

Ние, българите, трудно създаваме организации защото нямаме доверие на никой. Всички длъжностни лица взимат подкупи. Но дали вземат или не, обществото счита, че те го правят. Ако някой иска да е лидер ние мислим, че има материален интерес, ако съвпада с нашия краткосрочен интерес гласуваме за него. Не осъзнаваме, че в дългосрочен план може да не е добре. Оценяваме благата на обществото до колкото и ние бихме получили от тях. Не вярваме на обещания, а използваме победилата партия за услуги. Всяко ново правителство дава служби и уволнява противници. След изборите заключаваме, че те забогатяват за наша сметка и нямат намерение да спазят обещанията си и гласуваме наказателно. Въпреки желанието ни да продадем гласовете си, партийните функционери се продават на този който предложи най-много.

Ние, българите, сме трудолюбиви до толкова до колкото да задоволяваме елементарните си потребности. „От работа богат не се става , а гърбат”. Работим без да изпитваме удоволствие от работата. Не проявяваме самоинициатива, затова най-добри резултати постигаме с авторитарен лидер. Предпочитаме с еднократен удар да забогатеем, защото нямаме абстрактно мислене, а всичко ни е опредметено.” По добре врабче в ръката отколкото орел в небето”.

Ние, българите, сме шампиони по недоволство и песимизъм, негативни и носталгични. „При Тато беше по-добре”. Често сме мудни и пасивни „Гледай си рахатлъка”, комплексирани и мнителни. Имаме ниско самочувствие и затова се оправдаваме с бедността.” Сиромах човек жив дявол”.

Ние, българите, се давим на края на Дунава защото не вярваме, че можем да успеем и се задоволяваме с малко. Вършим нещата как да е, колкото да отбием номера защото не се уважаваме сами. „Като се знам какъв съм инженер как да отида на доктор?”

Ние, българите, най-много от всичко мразим богатите. Ние не можем да селекционираме елит защото предпочитаме някой по -посредствен от нас да се издигне за да го одумваме. Казват, че девет от десет германчета се раждат тъпи и правят умния началник, при нас от десет българчета девет са умни и избираме тъпото за началник. На повърхността на обществото ни е изплувала мръсната пяна.

Ние, българите, обичаме образованието, където имаме за цел взимане на диплома, а не на знания. Учителите наблягат върху наизустяване на информация според своите "истини". Реформираме всяка година какво да учим в училище, а не как да го учим.

Ние, българите, обичаме да казваме на някой „Не се приемай на сериозно!”. - А има ли смисъл несериозното живеене? Претупания живот не е ли най-голямата обида за човека?

Аз вярвам, че успехът на България минава през всеки един от нас. Всеки сам трябва да отстрани бъговете в софтуера си. Всички трябва да помним историята си, но да гледаме уверено в бъдещето. Да, нека събудим нов дух на патриотизъм и нека да се гордеем с историята си, но да си признаем, че не сме идеални. Да не оставяме другите да вземат решения вместо нас и живота да се случва без наше участие. Когато вярваме в успеха, в свободата, в себе си, в ближния си, тогава има надежда. Дълго чаканата истинска надежда, че България може да се променя към по-добро!!!

Източник: Генов Ю. Защо толкова малко успяваме, ИК, С.; 2004
Ако ви интересува какво сме дали на света вижте тук.

Източник: SEO копирайтинг и оптимизация на сайтове
Споделете в:    Facebook Twitter Google+или   🔖 Postvai.COM

7 коментара:

  1. Да,ве, май май е верно.

    ОтговорИзтриване
  2. В България важи още едно нещо - умен е човекът, тълпата са безмозъчни говеда, които побягват като им прляснеш с ръце. Не е ли вярно, че може да се разбереш и с най- упорития човек стига да е сам, ако са двама забрави.

    ОтговорИзтриване
  3. това е вярно днес, но нещата не са били такива през 40те години на 20ти век. Тогава е имало и средна класа и предприемачество, хората са уважавали успелите, не е имало толкова злоба и завист, не са избирали некадърните за шефове, нито са били толкова политизирани ... от тогава до днес е настъпила промяна в начина на мислене и възприемане на света ... която ще се промени по същия начин сигурно пак за около 50 - 60 години. За сега са минали само 20 ....

    ОтговорИзтриване
  4. Свобода или ...


    133 години от Освобождението на България от турско робство.
    Дааа...и се замислям за хилядите загинали за тази свобода, и правилно, винаги казваме хилядите, а защо не са десетките или стотиците хиляди. Някой веднага ще ме обвини в това, че може би съм искал да загинат още родолюбиви българи. Но нека прочете по-надолу.
    Въпроса ми е в това, къде са били останалите родолюбиви българи, защо не са въстанали и те в различните краища на България. Или са се надявали по-бързичко да дойдат братушките и да ни освободят.
    Защото много от нас знаят как са мислели много от нашите събратя тогава:
    Искаме свобода, искаме да ходим свободно из нашата земя, да говорим свободно. Ама не може ли някак по-така да стане това, по-лесно. А и тез турци не им ли омръзна да стоят тука вече. Да, не ги обичаме, те ни мачкат, убиват, е ама в ваше село няма много убити. Знаем ги на пръсти- Тотю, Стоян хаирсъзина, Митю Чирпанлията, имаше май още някого. Пък като се замисля Исмаил ага – дето живей с ханъмите в Стоювата къща, какво ми е направил. Е, като го срещна и не го поздравя, ме удря с камшика, ама аз пък къде гледам, че не му направя път да мине и да му ударя едно темане. Или ще ми вдигне данъка, ама карай сега, да съм гледал.
    Пък нали има и наши българи там, в Балкана, защо и ние да се навираме между шамарите. В крайна сметка те искаха да вдигат въстание. Да, викаха и на нас, да ходим в шубраците. Ама те пък овцете взеха да се ягнят, магарето го заболя кракът нещо. А и жената непразна. Абе то хубаво да се освободим, и аз много ще се радвам. Ех, да дойдат един път братушките да ни освободят. Ама и те само уж тръгвали , пък не идват бе ейй.
    Дааа..., много интересни мисли са имали някои наши сънародници.
    Не че в съвремието са по различни. Ама и то едно съвремие.
    А и как няма да има еднакво мислещи и сега и тогава. 133 години, някой ще каже много, аз ще кажа 2 – 3 поколения...
    Че те някои хора още са под робство в мислите си, и спокойно мога да кажа тези някои хора състаляват около 70 % от жителите на СВОБОДНА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Ама защото много малко хора са се замисляли защо са дошли други велики сили да ни освободят. Много тежък и непосилен е станал живота в България ли!? След почти 500 години робство. Ааа, може би през първите сто години живота е бил по-лек, по- красив, по-добър, или през следващите 100, или през другите двеста. На тези въпроси мисля, че доста хора могат да споделят нещичко.
    Дааа..., казват, че трябва да забравим тези неща, вече сме европейска държава, не бива да се обръщаме назад и да обвиняваме за това съвременна Турция и нейните граждани. И са прави тези, които го казват, ама донякъде.
    И добре, че поне на тези лични за нас дати посещаваме местата, където сме поставили монументи за подвига на всички наши и чужди бойци за свобода.
    Да , дайте за забравим за тогавашните случки от присъствието на някои хора по други места по големия свят. Но нека тогава да забравим и робското мислене.

    ОтговорИзтриване
  5. (продължение)Свобода или ...
    Да, ама не! Защото какво си мисли един обикновен родолюбив българин в днешна Свободна България:
    Оох, много сме зле, много сме зле. Как ще се оправим не знам? Кога ще се оправим бе ей, няма ли свършване нашата мъка.
    Вчера пак ходих в данъчното, плащах данъците, много дигнали данъчните оценки бре.
    Ами тока, ужас направо ни отрязаха главите от кръста тези хора бе. А бе уж наши хора работят там бе. Ама май, че баш шефа чужденец.
    Срещнах вчера бай Спас, от хипармаркета се връщал, пак вдигнали хляба, ама какво да правим, ще купуваме, няма как. Че той ми каза, Стоян от съседния блок го прибрали в полицията, набил един от банката, дошли да му запорират имуществото. Ами ще го приберат ами, тегли кредити, тегли, направи цех за банички, абе много хубави банички правеше човека, и сиренце истинско слагаше, и евтинко ги даваше. Да, ама сега кризата като дойде, каталяса, хак му е, сякаш не можеше да си работи в търговията. Е, разносвач беше, вярно че почти не се прибираше в къщи, ама какво, нали взимаше 500 лв. Хукна да изкарва повече пари. Че и кога успя кола да си купи, е май не беше много нова, ама аз пък що не си купих. Ми не мога. Отде да ги взема тез пари. Кредит не ща да тегля. Пък и с какво ще го връщам, с моите 450 лв ли?
    Абе аз да мога да си купувам хлебеца, скъп не скъп, да съм жив и здрав пък...
    Ама и той вчера Пешо колегата вика давайте ще правим стачка. Да сме искали повече пари и рабтни дрехи да ни дадяли. Абе кой ще ни обърне внимание бе, стачка. И като ме уволнят, какво ще правя, айде ще си натискам парцалите, и толкоз!
    Като искат да отиват да стачкуват другите, аз ако трябва сам ще товаря камиона, пък и шефа може и да ми дигне с 10 лв., като ги няма другите от стачката. Пък ако успеят, ами хубаво поне ще си спестя 50 лв за работни дрехи, че ако вдигнат и заплатата, ей колко ще е хубаво, ей..... Ама не може да стане туй нещо бе!!!
    То после, ще трябва и за цената на хляба да се вдигаме, а ето и за бензина и дизела, и той наближава трите лева, сигурно и за него ще искат да се вдигаме.
    Хм, ами ще вдигат цените хората ами, като не казваме нищо, ама пък трябва да си разваляме рахатлъка сега. Абе дето вика Митю комшията, той нали малко с политика се занимава, те тия от евросъюза ще ни оправят, като стегнат властниците горе, дето са в парламента, ще клекнат те и ще се оправят нещата, ама кога ли ще дойдат тия от Евросюза, бей, да ни свърши един път теглото!?!
    Даа..., какви интересни работи си мислят нашите родолюбиви и свободолюбиви българи!
    И още работи си мислят, ама друг път ще напиша, а може и някой друг сподели, нали!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за изчерпателните коментари. Може би сега пак сме под робство, но робство на икономиката и капитала?

    ОтговорИзтриване