събота, юли 24, 2010

Алкохолна лирика

Нека започнем с едно мое произведение, което сътворих в резултат на двугодишния си престой в Академията :-)

РАКИЯ
Изчерпал основанията за живот
подир поредната ракия,
налей стопено слънце и компот
в кристала, до чинията с туршия.

В гърлото ми като огън тя гори,
а лавата в кръвта ми ври,
Ракиьо, пламък си ти и от лъчите ти пия,
мерака по теб немога да скрия.

Не са опитомени още зверовете,
усещам как ми се огъват коленете.
Поглеждам бурето и клатейки се върху стола
виждам как в дим и пари се появи добрия дух на алкохола.

Попитах го, защо няма на света любов,
без думи, упреци и обещания?
Тихо чувам още тъжния му зов
- “Няма, моите съболезнования,
Наздраве, веселие да има без умора,
поне на масата да бъдем хора!”

ОТ ОМАР ХАЯМ - поет на виното и жените!

Попитах моята чаша във нея впил уста:
Какво ще стане щом спре пред мен смърта?
И устни в устни впили така ми отговори:
Пий! Не ще те има вечно на света.
***
Ще се опия тъй, че моята пръст
на вино ще дъхти около връст
и ако някой правоверен мине,
ще види закъснялата ми мъст.
***

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лоза, глупакo: от пръстта –
едва ли някой ще те откопае.
***
Щом розата разцъфне в пролетта
налей ми вино, дай ми песента.
Какво ли значи ада или рая –
измислици са туй на глупостта.
***
С приятели се радвай докато си млад;
Изпий, изпий до дъно чашата си, брат.
Ако земята е била с вода залята
защо да не потънем в този винен свят.
***
Налей от виното, що с капка в Нил
пиян би станал всеки крокодил,
а бъде ли изпито от сърната
от страх и тигър даже би се свил.

***
Когато падна като птица поразена,
Когто рухна ничком връз нозете на смъртта,
От моя прах не друго, кана направете
И жив ще съм, щом бъде с вино пъна тя.


ОТ РУСИ РУСЕВ - това е любимото ми.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак,
все домашна си варят.
Не държа на етикет!
Щом ракията я бива,
нищо, че си я наливам
от шишето за оцет.
Близни! Виж ми майсторлъка.
Пък дано да ти хареса.
И за радост, и за мъка,
за разтривка и компреси
имам преварен куплет.
По ракиеното време,
седни, дявол да го вземе!
Дай, ракията от мене,
но – мезето е от теб!
Щом не ти харесат – жалко.
Ама пак ще съм на кяр!
Те и без това са малко,
не за продан, а за цяр“.
***
Цял живот, приятел, аз това се уча:
женски да се моля, мъжката да псувам.
Времето е кофти, но на хора случих.
Нищо, че държавата пет пари не струва.

Някой си играе с нас, както аз със думите,
дето ги събирам и редя без цел.
Затова, приятел, пак ти казвам: умната!
Всекиму дай точно, колкото си взел.

И за мое всичко, искам ти едничко:
за късмет и здраве в тая немотия,
ако си набожен - запали свещичка,
ако си безбожен - пий една ракия.

ОТ ГЮЛИ - мой приятел и несравним писател.
Има ли от „Оная”!!!
За друго и не хая!!!
Че лудия изправя на крака,
а, други пък под масата свлича!!!
Да тя е!!!
Ей го на!!!
ЛЮБИМА… ЗА ТОЗ КОЙТО Я ОБИЧА!!!!
Що е то?
Амброзия!
За сокче ли говоря,
не искам и да споря,
кое за бай Иван е най-добро!
Доматен сок ли?
Или две по сто!!!

Замръзнала е цялата
Замръзнала е цяла !
Душата и е в “ ЛЕД “ !
Такова е и финото и тяло ,
Но вкусиш ли я – си е цял късмет !

Макар и “ ЛЕДЕНА КРАЛИЦА “ ,
Тя срастите разгаря ,
Обича много да “ ЗАВТАРЯ “ ,
Но прекалиш ли с нейното “ ОТДАВАНЕ “
Ще те боли главица !!!

Приятелка е първа със “Снежанка “ ,
И не визирам таз на дядо Мраз !!!
При мен върви и със луканка ,
Направена от “ ДЯДО ПРАС “ .

Ако си правиш сметка само за – “ ФАСОН “ ,
Да “ лизнеш “ малко ,
ВНИМАВАЙ много !!! – съставка има – анасон !
Със сигуност ще ти хареса ,
Като на Хенрих VIII – първата метреса !

Зове ни ! мами и ни вика !
Коя ли ????!!!
Това е вече ясно – КРИСТАЛНАТА МАСТИКА !!!!



ОТ ОБЛАК
Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имащ,
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.
Жена си имам, имам и детенце.
Но има студ, та зъбите ми тракат.
Виновно ли е малкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.
Със нея и във форма безтегловна,
там някъде дълбоко ще я скрия
душата си, душата ми греховна.

Ето няколко от анонимни автори (Дано някой от тях прочете и се обади)

БОЛЯРКА
Обичам бира, ледена студена.
Обичам я и не една.
За нищо, нищо на света
не я заменям дори и за жена.


НАЗДРАВИЦА
За здраве чашата искряща
до дъно ще изпия аз!
Нека радост ти изпраща
съдбата всеки следваш час!
Бъди щастлива и гореща
в чувствата си, в любовта!
Всеки изгрев да посрещаш
красива, мила и добра!
Наздраве пак! Каквото пожелаеш
да стане мигом! В този ден!
Да бъдеш силна, да мечтаеш!
Наздравица за теб от мен!

ЦАРИЦАТА НА ВЕЧЕРТА
За мен ти си най-красива,
като бира търновска пенлива.
За мен ти си искрица в тъмнината,
като коняк със кола в тишината.
Бъди царицата на вечерта,
като ярка светеща луна.
Бъди и вечно пълна ти
защото ако си празна много ме боли.
И стана нещо много гадно
бутилката изсвири тя на празно
и тази чудно светеща луна,
угасна като падаща звезда.
Недей да плачеш няма да те чуя,
бутилке моя празна, суха,
защото утре вечерта ще открия
чуден и вълшебен елексир.
и тогава с нови сили
аз твоето име ще зова
и отново ти ще станеш
царицата на вечерта.

ВАРЕНЕ НА РАКИЯ В КУЛА
Варя ракия в двора, до асмата,
свещенодействам, сякаш е за Бога.
От струйката опитвам – по главата
познавам, че ще бъде смърт и огън!

Ще я оставя силна – да ме пие,
когато я докосвам с устни тръпни –
най-хубавата крушова ракия,
желана като теб, ала достъпна.

В зандани ще я туря – от черница,
да полежи на тъмно, сред дъгите,
да цветне като зрейнала пшеница,
да дъхне на меда и на липите…

Тогава чак, блажен, ще си налея
амброзия от крушата на дядо.
И ще дочакаш празника след нея!
Ще стана лудо, но и малко младо…


OT МИЛЕН КАВРЪКОВ

Малки ледени кристали
летят, сякаш е зимна нощ.
За радост, сте се припознали,
щом жена салата реже с нож.

Слънчев лъч корема гали,
топло лято плахо грей навън,
А измамните ледени кристали,
трептят от стъклен звън.

Трепти и моята ръка,
трепти и моето сърце,
Трепти и моята душа
както от вятъра трепти перце.

Аромат благ и силен
се носи с маранята лятна.
И ме прави той безсилен,
страстта е необятна.

И тази страст е на кристали,
но физиката е за физика.
Да ви кажа искам аз НАЗДРАВЕ,
с чаша от любимата МАСТИКА!

ПО ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
Ракията
поема
всички аромати
на цветята
и цвета им.
Сложи
във чашата
синчец
и след това
листца от мак! –
ми рече
Леонардо
и сивото небе
над Висла
светна
изведнъж
лазурено,
а аз допих
останалото
в чашата,
за да изглеждам
в огледалото
лазурен
бистър
и усмихнат.
Изтеглете книгата Алкохолна лирика от сайта за копирайтинг .
Споделете в:    Facebook Twitter Google+или   🔖 Postvai.COM