Алкохолна лирика

Нека започнем с едно мое произведение, което сътворих в резултат на двугодишния си престой в Академията :-)

РАКИЯ

Изчерпал основанията за живот
подир поредната ракия,
налей стопено слънце и компот
в кристала, до чинията с туршия.

В гърлото ми като огън тя гори,
а лавата в кръвта ми ври,
Ракиьо, пламък си ти и от лъчите ти пия,
мерака по теб немога да скрия.

Не са опитомени още зверовете,
усещам как ми се огъват коленете.
Поглеждам бурето и клатейки се върху стола
виждам как в дим и пари се появи добрия дух на алкохола.

Попитах го, защо няма на света любов,
без думи, упреци и обещания?
Тихо чувам още тъжния му зов
- “Няма, моите съболезнования,
Наздраве, веселие да има без умора,
поне на масата да бъдем хора!”

ОТ ОМАР ХАЯМ - поет на виното и жените!

Попитах моята чаша във нея впил уста:

Какво ще стане щом спре пред мен смърта?

И устни в устни впили така ми отговори:

Пий! Не ще те има вечно на света.

***

Ще се опия тъй, че моята пръст

на вино ще дъхти около връст

и ако някой правоверен мине,

ще види закъснялата ми мъст.

***

Ще дойде краят, но кога – кой знае?

Да пием вино – истината май в това е.

Не си лоза, глупакo: от пръстта –

едва ли някой ще те откопае.

***

Щом розата разцъфне в пролетта

налей ми вино, дай ми песента.

Какво ли значи ада или рая –

измислици са туй на глупостта.

***

С приятели се радвай докато си млад;

Изпий, изпий до дъно чашата си, брат.

Ако земята е била с вода залята

защо да не потънем в този винен свят.

***

Налей от виното, що с капка в Нил

пиян би станал всеки крокодил,

а бъде ли изпито от сърната

от страх и тигър даже би се свил.

***
Когато падна като птица поразена,
Когто рухна ничком връз нозете на смъртта,
От моя прах не друго, кана направете
И жив ще съм, щом бъде с вино пъна тя.

ОТ РУСИ РУСЕВ - това е любимото ми.

Аз, приятел, съм от тия,

дето и купешко пият,

но за вкъщи, по мерак,

все домашна си варят.

Не държа на етикет!

Щом ракията я бива,

нищо, че си я наливам

от шишето за оцет.

Близни! Виж ми майсторлъка.

Пък дано да ти хареса.

И за радост, и за мъка,

за разтривка и компреси

имам преварен куплет.

По ракиеното време,

седни, дявол да го вземе!

Дай, ракията от мене,

но – мезето е от теб!

Щом не ти харесат – жалко.

Ама пак ще съм на кяр!

Те и без това са малко,

не за продан, а за цяр“.

***

Цял живот, приятел, аз това се уча:

женски да се моля, мъжката да псувам.

Времето е кофти, но на хора случих.

Нищо, че държавата пет пари не струва.

Някой си играе с нас, както аз със думите,

дето ги събирам и редя без цел.

Затова, приятел, пак ти казвам: умната!

Всекиму дай точно, колкото си взел.

И за мое всичко, искам ти едничко:

за късмет и здраве в тая немотия,

ако си набожен - запали свещичка,

ако си безбожен - пий една ракия.

ОТ ГЮЛИ - мой приятел и несравним писател.

Има ли от „Оная”!!!

За друго и не хая!!!

Че лудия изправя на крака,

а, други пък под масата свлича!!!

Да тя е!!!

Ей го на!!!

ЛЮБИМА… ЗА ТОЗ КОЙТО Я ОБИЧА!!!!

Що е то?

Амброзия!

За сокче ли говоря,

не искам и да споря,

кое за бай Иван е най-добро!

Доматен сок ли?

Или две по сто!!!

Замръзнала е цялата

Замръзнала е цяла !

Душата и е в “ ЛЕД “ !

Такова е и финото и тяло ,

Но вкусиш ли я – си е цял късмет !

Макар и “ ЛЕДЕНА КРАЛИЦА “ ,

Тя срастите разгаря ,

Обича много да “ ЗАВТАРЯ “ ,

Но прекалиш ли с нейното “ ОТДАВАНЕ “

Ще те боли главица !!!

Приятелка е първа със “Снежанка “ ,

И не визирам таз на дядо Мраз !!!

При мен върви и със луканка ,

Направена от “ ДЯДО ПРАС “ .

Ако си правиш сметка само за – “ ФАСОН “ ,

Да “ лизнеш “ малко ,

ВНИМАВАЙ много !!! – съставка има – анасон !

Със сигуност ще ти хареса ,

Като на Хенрих VIII – първата метреса !

Зове ни ! мами и ни вика !

Коя ли ????!!!

Това е вече ясно – КРИСТАЛНАТА МАСТИКА !!!!

ОТ ОБЛАК

Налей ракия, пък каквото стане...

За въздържател зная, че ме имащ,

а днес защо ли толкова от рано?

Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -

история или пък само клюка,

След втората ще пробваш да проучиш

каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.

Любов голяма уж. Заблуда тежка.

А после сбъднат сън? О, не! Реалност.

Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.

Къде ли точно трябва да отида...

Да можех някъде, така далече,

где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.

Жена си имам, имам и детенце.

Но има студ, та зъбите ми тракат.

Виновно ли е малкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.

Със нея и във форма безтегловна,

там някъде дълбоко ще я скрия

душата си, душата ми греховна.

Ето няколко от анонимни автори (Дано някой от тях прочете и се обади)

БОЛЯРКА

Обичам бира, ледена студена.

Обичам я и не една.

За нищо, нищо на света

не я заменям дори и за жена.

НАЗДРАВИЦА
За здраве чашата искряща
до дъно ще изпия аз!
Нека радост ти изпраща
съдбата всеки следваш час!
Бъди щастлива и гореща
в чувствата си, в любовта!
Всеки изгрев да посрещаш
красива, мила и добра!
Наздраве пак! Каквото пожелаеш
да стане мигом! В този ден!
Да бъдеш силна, да мечтаеш!
Наздравица за теб от мен!

ЦАРИЦАТА НА ВЕЧЕРТА

За мен ти си най-красива,

като бира търновска пенлива.

За мен ти си искрица в тъмнината,

като коняк със кола в тишината.

Бъди царицата на вечерта,

като ярка светеща луна.

Бъди и вечно пълна ти

защото ако си празна много ме боли.

И стана нещо много гадно

бутилката изсвири тя на празно

и тази чудно светеща луна,

угасна като падаща звезда.

Недей да плачеш няма да те чуя,

бутилке моя празна, суха,

защото утре вечерта ще открия

чуден и вълшебен елексир.

и тогава с нови сили

аз твоето име ще зова

и отново ти ще станеш

царицата на вечерта.

ВАРЕНЕ НА РАКИЯ В КУЛА

Варя ракия в двора, до асмата,

свещенодействам, сякаш е за Бога.

От струйката опитвам – по главата

познавам, че ще бъде смърт и огън!

Ще я оставя силна – да ме пие,

когато я докосвам с устни тръпни –

най-хубавата крушова ракия,

желана като теб, ала достъпна.

В зандани ще я туря – от черница,

да полежи на тъмно, сред дъгите,

да цветне като зрейнала пшеница,

да дъхне на меда и на липите…

Тогава чак, блажен, ще си налея

амброзия от крушата на дядо.

И ще дочакаш празника след нея!

Ще стана лудо, но и малко младо…

OT МИЛЕН КАВРЪКОВ

Малки ледени кристали
летят, сякаш е зимна нощ.
За радост, сте се припознали,
щом жена салата реже с нож.

Слънчев лъч корема гали,
топло лято плахо грей навън,
А измамните ледени кристали,
трептят от стъклен звън.

Трепти и моята ръка,
трепти и моето сърце,
Трепти и моята душа
както от вятъра трепти перце.

Аромат благ и силен
се носи с маранята лятна.
И ме прави той безсилен,
страстта е необятна.

И тази страст е на кристали,
но физиката е за физика.
Да ви кажа искам аз НАЗДРАВЕ,
с чаша от любимата МАСТИКА!

ПО ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Ракията

поема

всички аромати

на цветята

и цвета им.

Сложи

във чашата

синчец

и след това

листца от мак! –

ми рече

Леонардо

и сивото небе

над Висла

светна

изведнъж

лазурено,

а аз допих

останалото

в чашата,

за да изглеждам

в огледалото

лазурен

бистър

и усмихнат.

Изтеглете книгата Алкохолна лирика от сайта за копирайтинг .