понеделник, август 30, 2010

Пияният войник и господ го пази

Статията е написана по случай годишнината на 5 и 6 септември от славната Тутраканска епопея през Първата световна война и Крайовската спогодба от 7.09.1940 г. с която България и Румъния се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции.


Военната ни история е изпълнена с победи, геройства, но и парадоксални примери за употребата на алкохол, който има неразривни традиции в БА още от времето на Хан Аспарух.

Такъв случай има и при превземането на Тутракан. Това е свръх модерна за времето си крепост строена 3 години от белгийски и френски военни инженери. За нея фелдмаршал Маккензен казва, че е по-силна от Одринската, но нашия генерал Стефан Тошев пренебрегва мнението му и в резултат тя е превзета за 2 дни. Това става благодарение на масовите геройства на българските войници от командира до духовия оркестър. Така на един от най-важните подстъпи към крепостта, едно малко селце минавало ту в наши ту в Румънски ръце. В един момент на люта канонада от двете страни един такъв български оркестър попаднал насред селото. В бързината се скрили в една изба, а за тяхно успокоение тя била пълна с вино. Военната история не споменава имало ли е мезе, но в един момент на диригента му се е сторило, че навън е абсолютно тихо. Излезнал нашият оркестър на площада и самоотвержено засвирил „Шуми Марица”, нашите войници помислили, че другите роти са превзели селото и така е постигната една изключителна важна победа.
Има много такива случай, но най-показателни са в по-ранната ни история, особено от Освободителната война. Тази война сякаш цялата е планирана в пияно състояние. Стратегическият план на Руснаците би разсмял дори юнкер- първокурсник. Срещу 450 000 турска армия е предвидено настъпление с 260 000 души и то с въоръжение много по-остаряло с два пъти по-малка скорострелност от това на Турската армия. Логистичното осигуряване разчита само на понтония мост при Свищов. За щастие турските генерали пък не се сещат да използват Дунавския си флот, както и 125 хилядната армия в укрепения четириъгълник (Русе-Шумен-Варна-Силистра) или 60 000 аскери в Плевен, които чакат Сюлейман паша да премине Балкана? От 16 възможни прохода той решава да премине точно през двата, които държат Руснаците - Шипка и Хаинбоаз? След тази поредица невероятни събития, който трезвен човек няма как да разбере се създава предпоставка за победа. Срещу турските 450 000 щика генерал Гурко доста самонадеяно тръгва да превземе Одрин само с една дивизия и то през зимата?
На 3 януари 1878 г. е превзет Пловдив и то без кръв. Казашкият капитан Бураго и неговата сотня от 63 души получават заповед да охраняват десния фланг на Руската армия с което се налага да пресичат многократно студената Марица. Минаваики през Перущица известна с хубавото вино той заповядва да се напоят хората и конете. Налят до козирката рапортува на генерал Гурко, че е пристигнал и готов за бой. Като го видял генералът се пошегувал „Като си готов нападай” . Затова, без да му мисли много, капитанът връхлита в града и предизвиква паника. На централна гара е щабът на Сюлейман паша, който таман щял да обядва, изоставил масите и избягал към Станимъка, а на нашия капитан се наложило да доизпие и плененото. Сега в градината на центъра признателен Пловдив е поставил паметник на героичния капитан Бураго.
По подобен начин, но много по-мащабно, алкохолът обезпечава левия фланг на руската армия. Командващият на най многобройната турска армия в железния четириъгълник Мехмед Али паша е помохамеданчен елзасец. Истинско му име е Карл Дитрих (за франкофоните - Шарл Дьотроа). Той вече е на 82 години и обича ракийката. Въоръжени с гроздовия еликсир, шуменските чорбаджии храбро влизат в бой с пашата. Всяка вечер те го канят на софри по прохладните си кьошкове и го убеждават, че трябва човек да е кръгъл идиот, за да си разваля рахатлъка и да тръгне да се бие по дунавските блата. Карл Дитрих е напълно съгласен с тях. И до края на войната си стои в гарнизона. Така шуменската ракия елиминира цяла турска армия.
Източник: Военна история
Ако Ви интересува повече може да го намерите тук.

Petko Dimoff
Споделете в:    Facebook Twitter Google+или   🔖 Postvai.COM