Всички знаем, че една от основните ценности на Българина е образoванието. Ние отделяме от залъка си за да пратим децата в добро училище.
Защо обаче тези, които получават така скъпо образование са толкова неефективни в живота?
Вероятно защото живеят във време на реформи. Споровете за матурата продължават с години и тя се превърна в олицетворение на корупцията в образованието.
Китайците казват „В интересни времена да живееш дано” защото за тях това е шанс да се докажат. В България реформата в образoванието се занимава с това какво да се учи, вместо как да се учи.
Тук се избира количеството пред качеството или да знаеш какво, но да не знаеш как. В нашето училище тъпите постепенно настигат способните и ги изпреварват. Първите натискат газта, а вторите спирачки и се учат на мързел и безделие. Семплите и посредствените наваксват с повече труд и по-късно именно те се превръщат в лидери.
Както казват германците „У нас от 10 деца се ражда едно умно и като порасне, то става началник, а у вас от 10 деца - 9 са умни и си избират тъпия за началник”. Тогава как да променим нещата?
Образователната система трябва да развива силните страни на децата, а не да компенсира слабостите им. Трябва учебния процес да бъде центриран около ученика, а не около преподавателя. При нас това е точно обратно, свободомислието и инициативата се изхвърлят още с прекрачване на прага на училището.
От учениците се иска да изучават абсолютната истината от учебника на учителя, а не да провеждат дебати или алтернативи за развитие. От преподавателите се иска да дават отговори на всички въпроси, затова вместо да обясняват с прости думи, те се стремят да използват неразбираем академичен език за да предизвикат по-голям респект. Несъгласието с академични въпроси се счита за липса на уважение и лоялност.
Много често пишат слаби оценки заради дисциплината на ученика. Учението по принуда никога не дава добри резултати. Известно е, че високия интелект и креативност вървят ръка за ръка с по-буйно поведение. Когато учителят е неуверен такива деца демонстрират своя интелект в търсене на предизвикателства. Тези деца получават 2 пъти повече забележки, вместо да култивираме стремежа им към постижения. А постиженията ни карат да се пристрастяваме към тях.
Ако искаме децата ни да успеят трябва да променим начин по който се учи. Трябва да ги възпитаваме като победители, да ги подтикваме да мислят и да изразяват мнението си. Да не ги караме да зубрят, а да изграждаме способност да боравят с информация, автономно поведение и да се обучават на предприемачество, а не на зубрачество.
Нали смисълът на познанието е да можеш да си служиш с наученото?
Източник: СЕО КООПИРАЙТИНG BLOG
четвъртък, септември 09, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много точно казано.
ОтговорИзтриванеЗащо още се търпи-нека го променим?!
Разлика между младите хора и методите на образование винаги е имало и това е една от причините з асегашното положение. Но не се казва следното: ако преди 50 години разликата в образованието и възприятията ан младежите е била да кажем 10 единижци, то сега с новите технологии и начин на предаване на информацията така се сменят ценносите и нуждата от информация и формта, и че тази разлика става 100 000 единииц!
ОтговорИзтриванеТова за информацията е вярно, дори вече е проблем да се отсее правилната информация. Но не е само това, а проблемите ни изхождат от деградацията на обществото и националната ни култура.
ОтговорИзтриванемного добро предложение Петко, но не смяташ ли че е твърде радикално? Всъщност ако се приложи много от старо мислещите хора биха го анатемосали, а те са доста-вярвай ми, така че като идея е супер но наистина поне похода би трябвало да се промени. Да се "види" психологията на детето и да може да му се отделя внимание. Дори си мисля че децата би трябвало да ги слагат в класове според интересите им, и способността им на възприемане. Но това е тема без край и наистина е добре ако министъра на просветата има тези идеи в предвид!
ОтговорИзтриванеНе знам,може би е необходимо да измрат две-три поколения докато ни се смени чипа?
ОтговорИзтриване